Колко често се слушали разни видни икономисти, политици и кой ли още не да обясняват, че заплатите в България са ниски, поради ниската производителност на труда. Аз го чувам постоянно и колкото повече се замислям върху доводите, че само и единствено производителността на труда в България обуславя ниските доходи, толкова по-абсурдни ми се виждат те. Когато обаче се говори по този начин, никой не си прави труда да анализира малко или повече цифрите, които се ползват за база за обяснение на тези разлики.   Евро статистика и българска стъкмистика – или къде е проблема Според Евростат, ако се приеме че средната продуктивност за Европейският съюз (създадено БВП за един работен час) се равнява на 100 единици, то продуктивността в България е 30 (очаква се да достигне 35 за 2007 година) единици, в Германия 110, в Люксембург е 165 и т.н. Ако продуктивността наистина е основният показател и тъкмо поради него заплатите в България са по-ниски от средните за ЕС, то следва, че средната заплата в България следва бъде около 30% от средната за ЕС. Според Евростат, средната работна заплата в ЕС за един месец е в размер на 1,950 евро (очаква се да достигне 26,500 евро годишно за 2007 година). Тоест ако продуктивността наистина бе основният фактор определящ размера на трудовите възнаграждения и той е причината за наличие на разлики в заплащането в България и ЕС, то средната работна заплата в България трябваше да бъде 585 евро. Според Националният статистически институт средната работна заплата през 2005 в България е била 345 лева. Дори различните работодателски съсловия потвърждават, че производителността в България е на нива от около 35% в сравнение със средната за съюза. Тогава основният проблем и въпрос, който следва да си зададе всеки трезво мислещ човек е: „Защо разликата в производителността е 3 пъти, а в заплатите 10 пъти?”   Какви могат да бъдат причините за това разминаване и защо работодателите и правителството отчаяно се опитват да изманипулират обществото, че то получава много повече отколкото изработва?

1. Или данните за производителността са грешни и силно завишени, що се отнася до България.
2. Или има причини за ниското заплащане, които по никакъв начин не са свързани с производителността на труда и тя е просто използвано като оправдание за задържането на доходите.

  Изводите Първият извод, който трябва да си направим е, че ниските заплати са отчасти такива поради относително високата безработица до скоро. Тоест по-голямото предлагане на работна ръка отколкото е търсенето води до намаляване цената на труда. Това обаче е трудно приемлив аргумент в случай, че от близо две години работодателите твърдят, че качествената работна ръка вече не достига. Вторият изводи, който трябва да си направим, че средната заплата в действителност не е 345 лева, а повече и това се дължи на сивата икономика и плащанията под масата. Да, това е факт, който изкривява данните, но в никакъв случай ефекта на допълнителните доходи (тези които се получават на ръка) не обяснява огромната разлика между средната производителност и средната заплата.   Третият извод, който трябва да си направим е, че има един много сериозен фактор, който умишлено възпира растежа на заплатите. Най-болното в случая е, че за това има вина правителството, чрез любимият ми бюджетен излишък. По принцип, частният бизнес се стреми да запази по качествените служители вътре в него. По принцип, в публичният сектор служителите са по-некомпетентни, по-лошо образовани и по-малко амбициозни, отколкото в частният. Това е така, защото частният сектор по-принцип заплаща труда по-скъпо. Да но частният сектор, не би започнал да плаща повече, освен ако това не е необходимо. Такива са принципите на пазарната икономика. И ето тук идва мястото на държавата. С отказа си да предостави адекватно заплащане в публичният сектор (за да може да бъде заделен бюджетен излишък), частният сектор също не вижда причини да увеличава заплащането. Разбира се има и индустрии, където липсата на качествен персонал води до изостряне на конкуренцията за работната сила и увеличение на заплатите на чисто пазарни принципи. Пример за това са банките.   А защо е ниска производителността? Всъщност тя е ниска предимно в малките и средни предприятия, точно тези които плащат най-малко. В големите международни групи, които оперират в България производителността обикновено е или равна или по-висока от средната за ЕС. Това се дължи най-вече на факта, че точно в тези дружества има въведени нови технологии, има и нови машини и оборудване и знания. Там се инвестира малко или много и в обучение на хората и производителността наистина е в рамките на средната за ЕС.
Проблема с малките и средни (и предимно с български собственици) предприятия е, че те не желаят да инвестират в хората и в тяхното обучение и повишаването на качеството им. Те не желаят, защото:

• Смятат, че след като инвестират в хората, те ще напуснат и ще отидат на друго място за повече пари. И са прави, защото след като са инвестирали в обучението им, тяхната производителност се повишава. И е нормално да получават повече пари. Българските работодатели обаче отказват да проумеят този елементарен факт.
• Смятат, че това са ненужни разходи, които по никакъв начин не влияят на бизнеса им. И тук грешат изключително много, защото никога не биха могли да повишат производителността без да имат по-качествени хора.
• Страхуват се от разрастването и момента, в който ще се наложи собственика на предприятието да не е единственият, който взема решения, а да плаща на някого за това.

  Да не говорим, че същите тези малки и средни предприятия категорично отказват да модернизират производствата си, което е огромна пречка за повишаването на производителността. Загледайте се просто в рекламите на банките насочени към малкият и среден бизнес и с учудване ще забележите, че те се отнасят само и единствено за финансиране на текущата дейност. И не че банките не финансират капиталови инвестиции, те просто не ги рекламират, защото са малко предприятията, които се интересуват от тях.   Тук идва и моментът на спора между служители и работодатели, в който първите казват: „За какво да работя повече, когато не ми плащат достатъчно за това.” – Изключително грешен начин на мислене, защото няма как да ти плащат повече, ако ти не си изкарал повече. От друга страна работодателите казват: „Не можем да плащаме повече, защото производителността на труда не се увеличава.” – Проблемът е, че тя не се увеличава не защото служителите не работят достатъчно, а защото предприемачът не желае да инвестира в увеличението на производителността.   Какво са перспективите:

1. Да се преразгледа сериозно политиката свързана с генерирането на огромен бюджетен излишък и да се пренасочат част от текущите приходи към увеличаване на доходите в публичният сектор. Поне до достигане на средна работна заплата в него от около 1,100 – 1,200 лева.
2. Да се въведе така дълго чаканата нулева данъчна ставка за ре-инвестирана печалба.
3. Да се увеличи минималната работна заплата поне до границите на 400 – 450 лева, тъй като всичко показва, че това приблизително е реалната минимална заплата за работник в България. Било то и с най-ниската производителност.

  Докато българският бизнес не проумее, че без да се инвестира някой и друг лев в ноу-хау, човешки ресурси и нови производствени мощности, той винаги ще бъде неконкурентноспособен и трудно ще се развива. За съжаление, не виждам как това ще се случи в близкото бъдеще.     * Освен ако не е изрично упоменато друго, представените данни на Евростат и Националният статистически институт са от 2005 година.

Проблемът е макроикономически и се дължи на неправилното определяне на фиксинга при въвеждането на валутния борд в България преди 10 години. Тогава той беше определен в съотношение 1000 BGL = 1 DM = 1 BGN т.е. 1 кон = 1 кокошка, което доведе до масова истерия при разграбването на България от страна на чужденци. Искам да кажа с думи прости, че в продължение на 10 години те ни даваха кокошки, а ние бяхме длъжни да им даваме коне. Към настоящия момент имаме три пъти по-ниска производителност, но десет пъти по-ниски заплати спрямо средните за ЕС. Ето за това се борят хората и скоро ще изразят своя масов протест по улиците на София. Сергей Станишев смятам, че разбира същността на проблема, но някак си му липсва смелостта да вземе управленско решение. Спомням си дори преди години, че имаше много тежък разговор с тогавашния финансов министър Милен Велчев, но резултатът от това беше само, че му счупиха очилцата. Прав е, когато каза на конгреса, че увеличаването на заплати под натиска на уличния протест само ще доведе до инфлация, но дали има идея какво трябва да се направи от тук нататък. Аз още тогава твърдях, че фиксинга, който трябваше да се въведе на 04.07.1997г. трябва да бъде 250 BGL = 1 DM = 0.25 BGN т.е. поне 1 кон = 4 кокошки. Този фиксинг пак щеше да е стимулиращ за чуждестранните инвеститори, но разграбването щеше да е по-малко, а съотношението 1 € = 0.4889575 BGN щеше да доведе до средна работна заплата към настоящия момент от порядъка на 600 - 700 €, което си е една прилична източноевропейска заплата, съпоставима с румънската. Така че този проблем може да бъде решен на централно държавно ниво, по-добре късно отколкото никога.
Категорично отхвърлям идеята да се вдига заплатата на когото и да било. Необходимо е просто да се определи фикснга по пазарен курс. По този начин се вдигат едновременно заплатите на всички държавни служители, броят на банкнотите в оборот се запазва, а даването на пари в брой отделно от ведомостта за заплати на работещите в реалния сектор се обезмисля.

Добре че повдигна този въпрос, защото на много хора не им е ясно защо се получава това напрежение в обществото към настоящия момент. Оправданията отново бяха, че за това виновен е не Станишев и неговата нерешителност и некомпетентност, а сушата, кишата и световния империализъм в лицето на China investment corp. Какво лицемерие !

Другото се постига чрез войни..
Обикновено търсим причините извън нас.В случая описваме последствия а не причини.
Щом сме бедни,значи работим по неефективно- или малко или небрежно.
Няма други причини.

Вече на всички е ясно, че сега управляващата ни тройна коалиция в лицето на БСП, НДСВ у ДПС води Билгария към поредния провал от последните 17 години. Нищо добро не очяква страната ни щом начело стоят комунисти, масони, евреи и турци, руководени от ДС. ЗАтова некса ги изметем от властта и на 28 октомври Не гласввамеза кандидатите на тези три вредни за България партии. Това са национални предатели ите трябва да бъдат наказани с нашето презрение.